стражник

Речник на българския език

стражник съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. страж-ник
непълен член страж-ни-ка
пълен член страж-ни-кът
мн.ч. страж-ни-ци
членувано страж-ни-ци-те
бройна форма страж-ни-ци
звателна форма страж-ни-ко