столичанин

Речник на българския език

столича̀нин съществително име, мъжки род (тип 18) редактиране

Значение

мн. столича̀ни, м. Човек, който живее постоянно в столицата.

Грешни изписвания (7)

  • столечанен
  • столечанин
  • столичанен
  • стулечанен
  • стулечанин
  • стуличанен
  • стуличанин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сто-ли-ча-нин
непълен член сто-ли-ча-ни-на
пълен член сто-ли-ча-ни-нът
мн.ч. сто-ли-ча-ни
членувано сто-ли-ча-ни-те
бройна форма сто-ли-ча-ни
звателна форма сто-ли-ча-ни-но