стих

Речник на българския език

стих съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

стихъ̀т, стиха̀, мн. стѝхове, (два) стѝха, м.
1. Част от лирическо произведение, разположена на един ред. Първи стих.
2. Куплет, строфа.
3. Обикн. мн. Стихотворение. Чета стихове.
4. Мерена реч. Говорим си в стихове.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. стих
непълен член сти-ха
пълен член сти-хът
мн.ч. сти-хо-ве
членувано сти-хо-ве-те
бройна форма сти-ха
звателна форма