стимулация

Речник на българския език

стимула̀ция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. стимула̀ции, ж. Стимулиране.
прил. стимулацио̀нен, стимулацио̀нна, стимулацио̀нно, мн. стимулацио̀нни.

Грешни изписвания (23)

  • стемолацеа
  • стемолацеъ
  • стемолацея
  • стемолациа
  • стемолациъ
  • стемолация
  • стемулацеа
  • стемулацеъ
  • стемулацея
  • стемулациа
  • стемулациъ
  • стемулация
  • стимолацеа
  • стимолацеъ
  • стимолацея
  • стимолациа
  • стимолациъ
  • стимолация
  • стимулацеа
  • стимулацеъ
  • стимулацея
  • стимулациа
  • стимулациъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сти-му-ла-ция
членувано сти-му-ла-ци-я-та
мн.ч. сти-му-ла-ции
членувано сти-му-ла-ци-и-те
звателна форма