стент

Речник на българския език

стент съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. стент
непълен член стен-та
пълен член стен-тът
мн.ч. стен-то-ве
членувано стен-то-ве-те
бройна форма стен-та
звателна форма