стенотипия

Речник на българския език

стенотѝпия съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

Грешни изписвания (23)

  • стенотипеа
  • стенотипеъ
  • стенотипея
  • стенотипиа
  • стенотипиъ
  • стенутипеа
  • стенутипеъ
  • стенутипея
  • стенутипиа
  • стенутипиъ
  • стенутипия
  • стинотипеа
  • стинотипеъ
  • стинотипея
  • стинотипиа
  • стинотипиъ
  • стинотипия
  • стинутипеа
  • стинутипеъ
  • стинутипея
  • стинутипиа
  • стинутипиъ
  • стинутипия

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сте-но-ти-пия
членувано сте-но-ти-пи-я-та
мн.ч. сте-но-ти-пии
членувано сте-но-ти-пи-и-те
звателна форма