старозагорка

Речник на българския език

старозагорка съществително име, женски род (тип 41b) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ста-ро-за-гор-ка
членувано ста-ро-за-гор-ка-та
мн.ч. ста-ро-за-гор-ки
членувано ста-ро-за-гор-ки-те
звателна форма ста-ро-за-гор-ке