староверец

Речник на българския език

староверец съществително име, мъжки род (тип 8a) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ста-ро-ве-рец
непълен член ста-ро-ве-ре-ца
пълен член ста-ро-ве-ре-цът
мн.ч. ста-ро-вер-ци
членувано ста-ро-вер-ци-те
бройна форма ста-ро-вер-ци
звателна форма ста-ро-ве-ре-цо