старей

Речник на българския език

1. старѐй съществително име, мъжки род (тип 32a) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • стърей

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ста-рей
непълен член ста-рея
пълен член ста-ре-ят
мн.ч. ста-реи
членувано ста-ре-и-те
бройна форма ста-реи
звателна форма ста-рею

2. старей — повелително наклонение, ед. ч.

старей е производна форма на старея (повелително наклонение, ед. ч.).