срез

Речник на българския език

срез — съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

срѐзът, срѐза, мн. срѐзове, (два) срѐза, м. Разрез. Правя напречен срез.

Грешни изписвания (1)

  • срес

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. срез
непълен член сре-за
пълен член сре-зът
мн.ч. сре-зо-ве
членувано сре-зо-ве-те
бройна форма сре-за
звателна форма —

Връзки