средняк

Речник на българския език

средня̀к съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. средня̀ци, м. Истор. Средноимотен селянин, който сам обработва земята си.
прил. средня̀шки, средня̀шка, средня̀шко, мн. средня̀шки.

Грешни изписвания (1)

  • сридняк

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сред-няк
непълен член сред-ня-ка
пълен член сред-ня-кът
мн.ч. сред-ня-ци
членувано сред-ня-ци-те
бройна форма сред-ня-ци
звателна форма сред-ня-ко