спортсмен

Речник на българския език

спортсмѐн съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

мн. спортсмени, м. Спортист, който се състезава почтено.прил. спортсменски, спортсменска, спортсменско, мн. спортсменски. Спортсменска проява.нареч. спортсменски.същ. спортсменство, ср.

Грешни изписвания (1)

  • спуртсмен

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. спор-т-с-мен
непълен член спор-т-с-ме-на
пълен член спор-т-с-ме-нът
мн.ч. спор-т-с-ме-ни
членувано спор-т-с-ме-ни-те
бройна форма спор-т-с-ме-ни
звателна форма спор-т-с-ме-не