спорност

Речник на българския език

спо̀рност съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • спорнуст
  • спорнос
  • спорнус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. спор-ност
членувано спор-ност-та
мн.ч. спор-нос-ти
членувано спор-нос-ти-те
звателна форма