сплит

Речник на българския език

сплит съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

сплитът, сплита, мн. сплитове, (два) сплита, м. Сплетени заедно глави лук, чесън и др. ; плитка. Правя на сплитове.
Слънчев сплит.Спец. Съвкупност от нервни възли, разположени в коремната кухина.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сплит
непълен член спли-та
пълен член спли-тът
мн.ч. спли-то-ве
членувано спли-то-ве-те
бройна форма спли-та
звателна форма