сплав

Речник на българския език

сплав съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

сплавта, мн. сплави, ж. Материал, получен от смесване на два или повече метала при тяхното топене. Бронзът е сплав на медта и калая.

Грешни изписвания (1)

  • сплаф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сплав
членувано сплав-та
мн.ч. спла-ви
членувано спла-ви-те
звателна форма