спецслужител

Речник на българския език

спецслужител съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. спец-с-лу-жи-тел
непълен член спец-с-лу-жи-те-ля
пълен член спец-с-лу-жи-те-лят
мн.ч. спец-с-лу-жи-те-ли
членувано спец-с-лу-жи-те-ли-те
бройна форма спец-с-лу-жи-те-ли
звателна форма спец-с-лу-жи-те-лю