специализация

Речник на българския език

специализа̀ция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. специализации, ж. Добиване на по-тясна подготовка по една специалност, както и времето на добиването и; специализиране. Имам специализация по вътрешни болести. Ходя на специализация. Карам специализация.

Грешни изписвания (1)

  • специализациъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. спе-ци-а-ли-за-ция
членувано спе-ци-а-ли-за-ци-я-та
мн.ч. спе-ци-а-ли-за-ции
членувано спе-ци-а-ли-за-ци-и-те
звателна форма