спестител

Речник на българския език

спестѝтел съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • спеститил
  • спистител
  • спиститил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. спес-ти-тел
непълен член спес-ти-те-ля
пълен член спес-ти-те-лят
мн.ч. спес-ти-те-ли
членувано спес-ти-те-ли-те
бройна форма спес-ти-те-ли
звателна форма спес-ти-те-лю