спектър

Речник на българския език

спѐктър съществително име, мъжки род (тип 9) редактиране

Значение

мн. спектри, (два) спектъра, м.
1. Спец. Във физиката — съвкупност от елементарни лъчения, подредени по дължината на вълната, получена чрез разлагането и с призма, дифракционна решетка и др. ; оптически спектър.
2. Спец. Във физиката — съвкупност от електромагнитните вълни в природата, разделени пространствено и подредени по дължина или честота.
3. Прен. Съвкупност, която обхваща всички или много видове, разновидности. Богат спектър от дамски парфюми. Спектър от южни плодове. Широк спектър от италиански сладоледи.прил. спектрален, спектрална, спектрално, мн. спектрални (в 1 и 2 знач. ).

Грешни изписвания (1)

  • спектар

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. спек-тър
непълен член спек-тъ-ра
пълен член спек-тъ-рът
мн.ч. спек-т-ри
членувано спек-т-ри-те
бройна форма спек-тъ-ра
звателна форма