сол
—
съществително име, женски род
(тип 49)
Значение
солта, само ед., ж.
1. Минерал, натриев хлорид, който има остър вкус и се употребява за подправка. Слагам сол на салатата. Хляб и сол.
2. Прен. Това, което придава интерес, вкус. Солта на вечерта.
3. Прен. Най-добрите представители на някаква група от хора, които осъществяват движението напред. Солта на обществото. Солта на земята.
• Правя на сол. — Разг. Счупвам, смачквам.
• Трия сол на главата (на някого). — Разг. Натяквам за нещо, обвинявам, мърморя. солта, мн. соли, ж. Спец. В химията — химическо съединение, получено при заместване на водорода от дадена киселина с метал. Натриевият сулфат е сол. ср., само ед. Спец. Наименование на петия тон на гамата в до-мажор, както и нотният знак на този тон.
1. Минерал, натриев хлорид, който има остър вкус и се употребява за подправка. Слагам сол на салатата. Хляб и сол.
2. Прен. Това, което придава интерес, вкус. Солта на вечерта.
3. Прен. Най-добрите представители на някаква група от хора, които осъществяват движението напред. Солта на обществото. Солта на земята.
• Правя на сол. — Разг. Счупвам, смачквам.
• Трия сол на главата (на някого). — Разг. Натяквам за нещо, обвинявам, мърморя. солта, мн. соли, ж. Спец. В химията — химическо съединение, получено при заместване на водорода от дадена киселина с метал. Натриевият сулфат е сол. ср., само ед. Спец. Наименование на петия тон на гамата в до-мажор, както и нотният знак на този тон.