сок

Речник на българския език

сок съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

сокът, сока, мн. сокове, (два) сока, м.
1. Течност, съдържаща се в тъканите, клетките или в кухините на животинските и растителните организми. Стомашен сок. Сок от лоза.
2. Изстискана от плод или зеленчук течност. Ябълков сок. Доматен сок. Лимонов сок.
3. Порция от такава течност.
4. Прен. Обикн. мн. Сили, енергия. Соковете на живота. Творчески сокове.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сок
непълен член со-ка
пълен член со-кът
мн.ч. со-ко-ве
членувано со-ко-ве-те
бройна форма со-ка
звателна форма