смукател

Речник на българския език

смука̀тел съществително име, мъжки род (тип 31) редактиране

Значение

смукателят, смукателя, мн. смукатели, (два) смукателя, м. Уред (част от помпа за вода и др. ) за поемане на течност, въздух.прил. смукателен, смукателна, смукателно, мн. смукателни. Смукателна тръба.

Грешни изписвания (3)

  • смокател
  • смокатил
  • смукатил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сму-ка-тел
непълен член сму-ка-те-ля
пълен член сму-ка-те-лят
мн.ч. сму-ка-те-ли
членувано сму-ка-те-ли-те
бройна форма сму-ка-те-ля
звателна форма