сметище

Речник на българския език

сметѝще съществително име, среден род (тип 66) редактиране

Значение

мн. сметища, ср. Място за изхвърляне на смет от район или селище; бунище. Сметището на града.

Грешни изписвания (2)

  • сметиште
  • смитище

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сме-ти-ще
членувано сме-ти-ще-то
мн.ч. сме-ти-ща
членувано сме-ти-ща-та