смелчак

Речник на българския език

смелча̀к съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. смелчаци, м. Смел човек. Голям смелчак.

Грешни изписвания (1)

  • смилчак

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. смел-чак
непълен член смел-ча-ка
пълен член смел-ча-кът
мн.ч. смел-ча-ци
членувано смел-ча-ци-те
бройна форма смел-ча-ци
звателна форма смел-ча-ко