слънчице

Речник на българския език

слънчице съществително име, среден род (тип 66) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. слън-чи-це
членувано слън-чи-це-то
мн.ч. слън-чи-ца
членувано слън-чи-ца-та