слънцепоклонник

Речник на българския език

слънцепоклонник съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • слънцепоклоник

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. слън-це-пок-лон-ник
непълен член слън-це-пок-лон-ни-ка
пълен член слън-це-пок-лон-ни-кът
мн.ч. слън-це-пок-лон-ни-ци
членувано слън-це-пок-лон-ни-ци-те
бройна форма слън-це-пок-лон-ни-ци
звателна форма слън-це-пок-лон-ни-ко