словослагател

Речник на българския език

словослага̀тел съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

словослагателят, словослагателя, мн. словослагатели, м. Печатарски работник, който набира текст ръчно.

Грешни изписвания (15)

  • словослагатил
  • словослъгател
  • словослъгатил
  • словуслагател
  • словуслагатил
  • словуслъгател
  • словуслъгатил
  • слувослагател
  • слувослагатил
  • слувослъгател
  • слувослъгатил
  • слувуслагател
  • слувуслагатил
  • слувуслъгател
  • слувуслъгатил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сло-вос-ла-га-тел
непълен член сло-вос-ла-га-те-ля
пълен член сло-вос-ла-га-те-лят
мн.ч. сло-вос-ла-га-те-ли
членувано сло-вос-ла-га-те-ли-те
бройна форма сло-вос-ла-га-те-ли
звателна форма сло-вос-ла-га-те-лю