слепец

Речник на българския език

слепѐц съществително име, мъжки род (тип 8a) редактиране

Значение

мн. слепци, м. Сляп човек.

Грешни изписвания (1)

  • слипец

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сле-пец
непълен член сле-пе-ца
пълен член сле-пе-цът
мн.ч. слеп-ци
членувано слеп-ци-те
бройна форма слеп-ци
звателна форма сле-пе-цо