следова̀тел
—
съществително име, мъжки род
(тип 31a)
Значение
следователят, следователя, мн. следователи, м. Полицейски служител, който се занимава с разследване на престъпления.прил. следователски, следователска, следователско, мн. следователски.
Грешни изписвания (7)
- следоватил
- следувател
- следуватил
- слидовател
- слидоватил
- слидувател
- слидуватил
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | сле-до-ва-тел | |
|---|---|---|
| непълен член | сле-до-ва-те-ля | |
| пълен член | сле-до-ва-те-лят | |
| мн.ч. | сле-до-ва-те-ли | |
| членувано | сле-до-ва-те-ли-те | |
| бройна форма | сле-до-ва-те-ли | |
| звателна форма | сле-до-ва-те-лю | |