сладострастник

Речник на българския език

сладостра̀стник съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. сладострастници, м. Сладострастен човек.

Грешни изписвания (15)

  • сладострасник
  • сладостраснек
  • сладострастнек
  • сладустраснек
  • сладустрасник
  • сладустрастнек
  • сладустрастник
  • слъдостраснек
  • слъдострасник
  • слъдострастнек
  • слъдострастник
  • слъдустраснек
  • слъдустрасник
  • слъдустрастнек
  • слъдустрастник

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сла-дос-т-рас-т-ник
непълен член сла-дос-т-рас-т-ни-ка
пълен член сла-дос-т-рас-т-ни-кът
мн.ч. сла-дос-т-рас-т-ни-ци
членувано сла-дос-т-рас-т-ни-ци-те
бройна форма сла-дос-т-рас-т-ни-ци
звателна форма сла-дос-т-рас-т-ни-ко