сладкодумник

Речник на българския език

сладкоду̀мник съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. сладкодумници, м. Сладкодумец.

Грешни изписвания (15)

  • слаткодумник
  • сладкодумнек
  • сладкудумнек
  • сладкудумник
  • слаткодумнек
  • слаткудумнек
  • слаткудумник
  • слъдкодумнек
  • слъдкодумник
  • слъдкудумнек
  • слъдкудумник
  • слъткодумнек
  • слъткодумник
  • слъткудумнек
  • слъткудумник

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. слад-ко-дум-ник
непълен член слад-ко-дум-ни-ка
пълен член слад-ко-дум-ни-кът
мн.ч. слад-ко-дум-ни-ци
членувано слад-ко-дум-ни-ци-те
бройна форма слад-ко-дум-ни-ци
звателна форма слад-ко-дум-ни-ко