сладкодумец

Речник на българския език

сладкоду̀мец съществително име, мъжки род (тип 8a) редактиране

Значение

мн. сладкодумци, м. Сладкодумен човек.

Грешни изписвания (15)

  • слаткодумец
  • сладкодумиц
  • сладкудумец
  • сладкудумиц
  • слаткодумиц
  • слаткудумец
  • слаткудумиц
  • слъдкодумец
  • слъдкодумиц
  • слъдкудумец
  • слъдкудумиц
  • слъткодумец
  • слъткодумиц
  • слъткудумец
  • слъткудумиц

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. слад-ко-ду-мец
непълен член слад-ко-ду-ме-ца
пълен член слад-ко-ду-ме-цът
мн.ч. слад-ко-дум-ци
членувано слад-ко-дум-ци-те
бройна форма слад-ко-дум-ци
звателна форма слад-ко-ду-ме-цо