славолюбец

Речник на българския език

славолю̀бец съществително име, мъжки род (тип 8a) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • славолюбиц
  • славулюбец
  • славулюбиц
  • слъволюбец
  • слъволюбиц
  • слъвулюбец
  • слъвулюбиц

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сла-во-лю-бец
непълен член сла-во-лю-бе-ца
пълен член сла-во-лю-бе-цът
мн.ч. сла-во-люб-ци
членувано сла-во-люб-ци-те
бройна форма сла-во-люб-ци
звателна форма сла-во-лю-бе-цо