слабачка

Речник на българския език

слаба̀чка съществително име, женски род (тип 41b) редактиране

Значение

мн. слабачки, ж. Жена слабак.

Грешни изписвания (3)

  • слабачкъ
  • слъбачка
  • слъбачкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сла-бач-ка
членувано сла-бач-ка-та
мн.ч. сла-бач-ки
членувано сла-бач-ки-те
звателна форма сла-бач-ке