скъпотия

Речник на българския език

скъпотѝя съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед. Едновременно съществуващи високи цени на всички или на много стоки от първа необходимост на пазара. По време на криза е голяма скъпотия.

Грешни изписвания (4)

  • скъпотиъ
  • скапотия
  • скапутия
  • скъпутия

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. скъ-по-тия
членувано скъ-по-ти-я-та
мн.ч. скъ-по-тии
членувано скъ-по-ти-и-те
звателна форма