скоч

Речник на българския език

скоч съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

скочът, скоча, само ед., м. Шотландско уиски.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. скоч
непълен член ско-ча
пълен член ско-чът
мн.ч. ско-чо-ве
членувано ско-чо-ве-те
бройна форма ско-ча
звателна форма