скот

Речник на българския език

скот — съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

скотът, скота, мн. скотове и скотове, (два) скота, м. Разг.
1. Добиче, животно, твар.
2. Прен. Грубо. Невъзпитан, груб, долен човек; мерзавец. Скот със скот!прил. скотски, скотска, скотско, мн. скотски. Скотски живот.

Синоними

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. скот
непълен член ско-та
пълен член ско-тът
мн.ч. ско-то-ве
членувано ско-то-ве-те
бройна форма ско-та
звателна форма —

Връзки