скопец

Речник на българския език

скопѐц съществително име, мъжки род (тип 8a) редактиране

Значение

мн. скопци, м. Скопен мъж.

Грешни изписвания (1)

  • скупец

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ско-пец
непълен член ско-пе-ца
пълен член ско-пе-цът
мн.ч. скоп-ци
членувано скоп-ци-те
бройна форма скоп-ци
звателна форма ско-пе-цо