скок

Речник на българския език

скок съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

скокът, скока, мн. скокове, (два) скока, м.
1. Бързо самоизместване на човешко или животинско тяло в пространството след еластично оттласкване с краката от опора. Висок скок.
2. Прен. Рязка промяна; обрат, прелом. Скок в развитието на икономиката.
Скок на височина. — Спортна дисциплина, при която резултатът се отчита според преодоляната след отскока височина.
Скок на дължина. — Спортна дисциплина, при която резултатът се отчита според преодоляната след отскока дължина.
Овчарски скок. — Спортна дисциплина, при която се отскача на височина с помощта на дълъг прът, който служи за опора.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. скок
непълен член ско-ка
пълен член ско-кът
мн.ч. ско-ко-ве
членувано ско-ко-ве-те
бройна форма ско-ка
звателна форма