скаутка

Речник на българския език

скаутка съществително име, женски род (тип 41b) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ска-ут-ка
членувано ска-ут-ка-та
мн.ч. ска-ут-ки
членувано ска-ут-ки-те
звателна форма ска-ут-ке