скалп

Речник на българския език

скалп съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

скалпът, скалпа, мн. скалпове, (два) скалпа, м. Одраната кожа от връхната част на черепа заедно с косата, която служи като военен трофей у някои диви племена и народи.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. скалп
непълен член скал-па
пълен член скал-път
мн.ч. скал-по-ве
членувано скал-по-ве-те
бройна форма скал-па
звателна форма