синхронизация

Речник на българския език

синхрониза̀ция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед. Синхронизиране.

Грешни изписвания (47)

  • синхронизациъ
  • сенхронезацеа
  • сенхронезацеъ
  • сенхронезацея
  • сенхронезациа
  • сенхронезациъ
  • сенхронезация
  • сенхронизацеа
  • сенхронизацеъ
  • сенхронизацея
  • сенхронизациа
  • сенхронизациъ
  • сенхронизация
  • сенхрунезацеа
  • сенхрунезацеъ
  • сенхрунезацея
  • сенхрунезациа
  • сенхрунезациъ
  • сенхрунезация
  • сенхрунизацеа
  • сенхрунизацеъ
  • сенхрунизацея
  • сенхрунизациа
  • сенхрунизациъ
  • сенхрунизация
  • синхронезацеа
  • синхронезацеъ
  • синхронезацея
  • синхронезациа
  • синхронезациъ
  • синхронезация
  • синхронизацеа
  • синхронизацеъ
  • синхронизацея
  • синхронизациа
  • синхрунезацеа
  • синхрунезацеъ
  • синхрунезацея
  • синхрунезациа
  • синхрунезациъ
  • синхрунезация
  • синхрунизацеа
  • синхрунизацеъ
  • синхрунизацея
  • синхрунизациа
  • синхрунизациъ
  • синхрунизация

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. син-х-ро-ни-за-ция
членувано син-х-ро-ни-за-ци-я-та
мн.ч. син-х-ро-ни-за-ции
членувано син-х-ро-ни-за-ци-и-те
звателна форма