синковец

Речник на българския език

сѝнковец съществително име, мъжки род (тип 8a) редактиране

Значение

мн. синковци, м. Разг. Свойско неодобрително или хвалебствено название на мъж. Ще ми се мотаят из къщата тия синковци! Нашият синковец изненада всички с изпълнението си.

Грешни изписвания (3)

  • синковиц
  • синкувец
  • синкувиц

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. син-ко-вец
непълен член син-ко-ве-ца
пълен член син-ко-ве-цът
мн.ч. син-ков-ци
членувано син-ков-ци-те
бройна форма син-ков-ци
звателна форма син-ко-ве-цо