сингъл

Речник на българския език

сѝнгъл съществително име, мъжки род (тип 9) редактиране

Значение

мн. сингъли, (два) сингъла, м. Малка грамофонна плоча с по един запис на всяка страна.

Грешни изписвания (1)

  • сингал

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. син-гъл
непълен член син-гъ-ла
пълен член син-гъ-лът
мн.ч. син-г-ли
членувано син-г-ли-те
бройна форма син-гъ-ла
звателна форма