симфония

Речник на българския език

симфо̀ния съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. симфонии, ж.
1. Спец. Голяма музикална творба, в която звучат множество различни инструменти. Седмата симфония на Шостакович.
2. Прен. Хармонично съчетаване, единство. Роклята е симфония в розово.

Грешни изписвания (11)

  • симфониъ
  • семфонеа
  • семфонеъ
  • семфонея
  • семфониа
  • семфониъ
  • семфония
  • симфонеа
  • симфонеъ
  • симфонея
  • симфониа

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сим-фо-ния
членувано сим-фо-ни-я-та
мн.ч. сим-фо-нии
членувано сим-фо-ни-и-те
звателна форма