символизъм

Речник на българския език

символѝзъм съществително име, мъжки род (тип 11) редактиране

Значение

м., само ед. Спец. В изкуството и литературата — индивидуалистично направление от края на ХIХ и началото на ХХ в. , представителите на което използват много символи.прил. символистичен, символистична, символистично, мн. символистични. Символистично стихотворение.

Грешни изписвания (7)

  • семволизам
  • семволизъм
  • семвулизам
  • семвулизъм
  • символизам
  • симвулизам
  • симвулизъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сим-во-ли-зъм
непълен член сим-во-лиз-ма
пълен член сим-во-лиз-мът
мн.ч. сим-во-лиз-ми
членувано сим-во-лиз-ми-те
бройна форма сим-во-ли-зъ-ма
звателна форма