сеяч

Речник на българския език

сея̀ч — съществително име, мъжки род (тип 7b) редактиране

Значение

мн. сеячи, м. Човек, който сее.

Грешни изписвания (1)

  • сияч

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. се-яч
непълен член се-я-ча
пълен член се-я-чът
мн.ч. се-я-чи
членувано се-я-чи-те
бройна форма се-я-чи
звателна форма се-я-чо

Връзки