сечище

Речник на българския език

1. сѐчище съществително име, среден род (тип 66) редактиране

Значение

мн. сечища, ср.
1. Част от гора, определена за изсичане.
2. Място, в което дърветата са изсечени. В сечището растяха диви ягоди.

Грешни изписвания (2)

  • сечиште
  • сечеще

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. се-чи-ще
членувано се-чи-ще-то
мн.ч. се-чи-ща
членувано се-чи-ща-та

2. Сѐчище географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • Сечеште
  • Сечешти
  • Сечеще
  • Сечещи
  • Сечиште
  • Сечишти
  • Сечищи