сербезлък

Речник на българския език

сербезлъ̀к съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. сербезлъци, (два) сербезлъка, м. Разг. Дързост, смелост.
Продавам сербезлък/сербезлъци.Пренебр. Върша нещо, за да се покажа смел.

Грешни изписвания (3)

  • сербизлък
  • сирбезлък
  • сирбизлък

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сер-без-лък
непълен член сер-без-лъ-ка
пълен член сер-без-лъ-кът
мн.ч. сер-без-лъ-ци
членувано сер-без-лъ-ци-те
бройна форма сер-без-лъ-ка
звателна форма