сепарация

Речник на българския език

сепара̀ция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. сепарации, ж.
1. Отделяне на едно вещество от друго в смеси.
2. Отделение в предприятие, където материалите се разграничават, отделят, сортират.

Грешни изписвания (23)

  • сепарациъ
  • сепарацеа
  • сепарацеъ
  • сепарацея
  • сепарациа
  • сепърацеа
  • сепърацеъ
  • сепърацея
  • сепърациа
  • сепърациъ
  • сепърация
  • сипарацеа
  • сипарацеъ
  • сипарацея
  • сипарациа
  • сипарациъ
  • сипарация
  • сипърацеа
  • сипърацеъ
  • сипърацея
  • сипърациа
  • сипърациъ
  • сипърация

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. се-па-ра-ция
членувано се-па-ра-ци-я-та
мн.ч. се-па-ра-ции
членувано се-па-ра-ци-и-те
звателна форма